„Ще си помисля”!

Този метод е много ефективен тогава, когато сте подложени на активна атака. При това против вас вече е използван манипулативен похват, предвиден много точно или ви е направено предложение, което ще се наложи да приемете (алтернативни варианти съществуват, но толкова леко са ви докарали до нужното решение, че нямате друг избор).
Точно с този метод вие можете да блокирате манипулациите на съперника си, които ви принуждават да приемете незабавно необходимото за него решение, и сякаш отлагате своя избор. От една страна, това води до известно напрежение у вашия опонент (оказва се, че не ви е притиснал достатъчно), а от друга страна, той вече се опиянява от своята победа, без да разбира, че сте го лишили от сладостна възможност. Но той е замаян от своето превъзходство и снизходително ви дава възможност да си помислите. А на вас точно това ви трябва! И ако опонентът ви не обсъжда с вас сроковете „за мислене” можете да бъдете щастливи за това, че поне имате безкрайно време за мислене и че поне по този въпрос сте останали непобедени.
Ако все пак той е уточнил с колко време ще разполагате за вземане на решението и сте уговорили конкретен срок, все едно – постигнали сте много. Да, ще се наложи да помислите, как да се измъкнете от тази сложна ситуация, но в този момент не само вие ще търсите решение. Вашият противник също ще се терзае от мисълта за това, какво мислите и как то може да бъде използвано срещу него.
Но на него не му е приятно да е под напрежение, всеки изпитва необходимост бързо да излезе от това си състояние и именно в такъв момент опонентът започва да се убеждава, че вие може да приемете друго, по-меко решение, което го задоволява. Така съвсем неусетно за самия него, той коригира своя мироглед. Не е изключено при срещата си със вас, когато вие по всяка вероятност сте стигнали до някакво решение, той да започне пръв диалога, като се позове с това, че си е направил някои изводи и ви предложи по-изгодно за вас решение.